pitbull-bg.org

1.Защо кучето трябва да бъде ваксинирано?
Ако не е правилно ваксинирано вашето куче изложено на риск от заразяване с някои смъртоносни инфекциозни болести - парвовирозата и инфекциозния хепатит са може би най - широко разпространени, но е необходима защита и срещу гана и лептоспироза
2. Ваксинация и имунитет
Какво е имунитет? Ако животно /човек ими имунитет към едно заболяване, това означава, че рискът да се разболее от тази болест е малък
Имунитет при възрастни кучета може да бъде изграден в резултат на
*редовни ваксинации
*преболедуване и оцеляване от определена болест
3. Имунитет при малките кученца
През първите седмици малките кученца са защитени от т. н. пасивен имунитет, който изграден чрез коластрата и преминалите с нея антитела. Този имунитет обаче намалява с времето и бебетата стават възприемчиви към инфекциозни заболявания.
D - Гана
H - Инфекциозен хепатит
P - Парвовироза
Pi - Параинфлуенца
L - Лептоспироза
R – Бяс
Парвовироза
Парвовирусният гастроентерит при кучетата е много актуално,широко разпространено инфекциозно заболяване,засягащо предимно младите кучета с прояви на треска,гастроентерит и миокардит.
ЕТИОЛОГИЯ
Класификация на причинителя
Вирус от семейство Parvoviridae, означаван като парвовирус от кучешки тип II.По своята морфологична ,културелна и антигенна характеристика причинителят е много близък с причинителя на панлевкопрнията при котките
Устойчивост на химически и физически фактори
Температура: Значителна устойчивост на високи температури
pH: Голяма устойчивост на различно рН
Химикали: Резистентен на етер,алкохол,дезинфектанти от групата на четвъртичните амониеви бази и фенол
Дезинфектанти: Добро дезинфекционно действие имат 2%-овите разтвори на формалина,хлорните съединения (натриев хипохлорид) и натриевата основа
Оцеляване: Запазва жизнеността си за дълги периоди в тъкани,фекалии,вода
ЕПИДЕМИОЛОГИЯ
Високо контагиозно
Гостоприемници
Възприемчиви са кучета,норки,котки,но не и човек
Заразяване
Основен източник на заразата са преди всичко болните животни,които чрез повърнатото стомашно съдържание и фекалиите замърсяват трайно и интензивно околната среда
Съществува значително и трайно заразоносителство и заразоотделителство при преболедували животни
Предаването на заболяването се осъществява главно по алиментарен път чрез замърсени храна,вода или директно близане и допир
В определени периоди от годината (за страните с умерен климат обикновено през лятото)болестта проявява голяма интензивност;най-тежко протича при малади кучета на възраст от 4 до 8 седмици,като при тях заболеваемостта се приближава до 100%,а смъртността надвишава 10%;кучета по-възрастни от 5-6 месеца боледуват рядко,като при тях инфекцията притича обикновено инапарентно или латентно,в резултат на което в организма им се образуват специфични антитела.Преболедувалите животни изграждат стабилен имунитет.
Източници на вируса
Повърнато стомашно съдържание и фекалии
Замърсена храна и вода
ДИАГНОЗА
Инкубационен период 3-14 дни при експериментално заразяване
Клинична диагноза
При млади животни (4-8 седмици)
Повръщане и угнетено тежко състояние
Учестено и затруднено дишане в резултат на възникващ белодробен едем
Постепенно засилваща се диария,като изпражненията отначало са сивобелезникави,размекнати,по-късно добиват по-жълтеникав цвят,стават по-течни и едновременно с това кървави
При някои животни през първите 24-48 часа при наличието на повръщане,кървава диария и белодробен едем се наблюдава и повишена температура до 40,5-41°C,тахикардия,аритмия и вестибуларна екстрасистолия,което дава основание за лоша прогноза
Кръвните показатели във всички случаи сочат силно изразена левкопения с неутропения и повишено количество на еритроцитите и хемоглобина
След преболедуване в част от животните под 10-месечна възраст остават трайни сърдечни и сърдечно-съдови увреждания
При възрастни животни
Обикновено оздравяват и се възстановяват напълно,като добиват стабилен имунитет
Лезии
Увеличени мезентериални лимфни възли
Черно оцветяване на тънките черва и петехии и екхимози по вътрешната им страна
Тъмночервена изтъняла мукоза и кърваво слузно съдържание на тънките черва
Диференциална диагноза
Салмонелоза
Колисептицемии
Лептоспироза
Инфекциозен хепатит
Корона и ротавирусни ентерити
Интоксикации и др.
Лабораторна диагноза
Директна имунофлуоресценция
Хемаглутинация
Микроскопско изследване на хистологични срезове от тънки черва
ЛЕЧЕНИЕ
Хиперимунни серуми и гама-глобулини
Средства за компенсиране на дехидратацията и ацидозата
Срещу диарията-адсорбенти,антимикробни средства
Щателни процедури по почистване и дезинфекция
Болните се поставят в изолация и им се предлагат хигиенни условия и лесносмилаеми витаминни храни
ПРЕДПАЗВАНЕ И КОНТРОЛ
Медицинска профилактика
Ваксиниране на бременните и подрастващите с високоимуногенни ваксини

Лептоспироза (Leptospirosis)

Лептоспирозата е болест по различните видове бозайници, включително и човека, която в типичните случаи след кратковременна треска протича при нормална и субнормална температура с анемия, хемоглобинурия, жълтеница, огнищни некрози по кожата и червата; причинява се от спирохети от типа на лептоспири.
Етиология
Класификация на причинителя
Досега в света са открити около 40 вида (серологични типа) лептоспири.Те са до известна степен различно застъпени в отделните страни и донякъде варират и в зависимост от отделните видове животни:
• Преживни - L.pomona, L.Grippotyphosa, (по-рядко L.icterohaemorrhagiae, L.canicola, L.mitis)
• Свине - L.pomona, L.mitis, L.hyos
• Кон - L.pomona
• Куче - L.pomona, L.canicola, L.icterohaemorrhagiae
• Човек - L.icterohaemorrhagiae и почти всички други серотипове
Устойчивост на физически и химически въздействия
• Температура: Топлината ги убива бързо (при 56°c/30 мин.)
• рН: Загиват бързо в присъствие на киселина, дори в незначителна концентрация
• Дезинфектанти: Всички дезинфекционни средства, приложени в обикновени концентрации, убиват лептоспирите със сигурност.
• Оцеляване:
• Загиват бързо под действие на изсушаване и слънчева светлина
• Съхраняват се дълго време в застояли води, особено при ниски температури
• Загиват бързо под действие на изсушаване и слънчева светлина
Епизоотология
• Най-възприемчиви към заразяване при естествени условия са преживните, кучетата и лисиците, а свинете и конете, макар че се заразяват много лесно, прекарват инфекцията в по-лека форма.Човек е силно възприемчив.
Първични източници
• Болни и преболедували, които остават заразоносители с месеци
• Важна роля като източници играят свинете, които са най-чести носители и отделители на L.pomona и L.mitis
• Различни видове гризачи (мишки, плъхове) са основен траен източник на заразата в природата
Вторични източници на зараза
• Застояли води, замърсявани с урина от болни животни и от заразоносители
Източници на вируса
• Отделянето на лептоспирите става със секретите от лигавиците и главно с урината
• Инфекцията се предава главно по алиментарен път - вода, замърсена с урина или други отделяния на болни животни
• В по-редки случаи заразяването става през лигавиците
• Болестта се проявява през цялата година, но най-често през лятото и есента, когато причинителят се натрупва в значителни количества във водните източници
Патогенеза
• От входната врата лептоспирите проникват в кръвта (септицемия)
• Наскоро след това лептоспирите биват разрушени от образуваните в организма лептоспиролизини, поради което изчезват от кръвта, но остават във всички органи и тъкани, като най-продъжително се задържат в бъбреците, сърцето, черния дроб
• През клиничния период лептоспирите предизвикват с отровните си продукти бурна хемолиза, което довежда до анемия, хемоглобинурия, иктерус.Иктерусът първоначално е хемолитичен, след това обаче се дължи на развилия се хепатит
• От въздействието върху бъбреците се развиват нефрити, нефрози, уремия
Диагноза
Инкубационен период 3-15-20 дни
Клинична диагноза
Кучета
Перакутна форма
повишаване на температурата до 40-41,5°C, повръщане, схванатост в движенията, отпуснатост, болка при опипване на мускули и стави, обложение на устната мукоза и езика, херпес по ноздрите и езика, анорексия, повишена жажда, болки при палпация на чернодробната и бъбречната област
Свръхостро протичане
Гореизброените признаци могат да се последват от клонични гърчове, други нервни признаци, кома и смърт за няколко часа (до 90%) или да продължат в по-лека форма за 2 до 10 дни
Остра форма
• иктерус, диария, измършавяване, некрози по муцунката, устната мукоза, езика, ноздрите
• кръвоизливи по конюнктивите, хлътване на очите, кръвотечение от носа, повръщане на кърваво стомашно съдържание и депресия
• затруднено уриниране, количеството на урината е намалено и е със съдържание на хемоглобин, билирубин и повишено количество белтък
• анемия, еритропения, лимфопения и неутрофилна левкоцитоза
• смъртност до 90%
Подостра форма
кахексия, улцеративни изменения по мукозите, некрози по кожата, интоксикация, уремични прояви
Атипична и субклинична
най-често се дължи на по-слабо вирулентни щамове
Преживни
• Перакутна форма - най-често при много млади сукалчета
• силна треска, бурно развиваща се хемолиза (до 12ч. се стига до пълно разрушаване на еритроцитите), анемия, хемоглобинурия, иктерус;животните умират от асфиксия за 12-48 часа;смъртност 100%
• Остра форма
o треска, хемоглобинурия, иктерус
o некрози по носното огледало, устните и лигавицата на устата
o спадане на млечността
o диария, сменяща се със запек и атония на червата и на търбуха
o при бременни често настъпват аборти
o урината е с червен до кафяв цвят и съдържа хемоглобин, билирубин, албумин
o продължителност на боледуването 3-10 дни ;смъртност до 50-70%
• Подостра форма-кахексия, улцеративни изменения по мукозите, некрози по кожата, интоксикация, уремични прояви;понякога аборти, мастити, артрити, ентерити и нервни признаци;смъртност до 15%
• Атипична и субклинична - най-често през лятото и протича благоприятно
Свине
• Бозайници - най-често остро или подостро
• треска с омърлушеност;иктерус и спадане на температурата;хемоглобинурия понякога (30%);гнойни конюнктивити, слюнотечение и упорит запек, а понякога и повръщане;смъртност 25%
• Подрастващи - най-често атипично
• краткотрайна треска, хемоглобинурия, иктерус;обикновено завършва с оздравяване
• Възрастни свине - болестта се проявява рядко и протича леко, понякога в безиктерична форма
• често е съпроводена с аборти, а понякога свинята се опрасва с мъртви, мумифицирани фетуси, заедно с живи и жизнеспособни прасенца
Лезии
• Сходни са при различните видове
• Иктерус
• Хеморагии в подкожната съединителна тъкан, по серозите и лигавиците
• Хепатит
• Интерстициален нефрит
Диференциална диагноза
• Пироплазмоза
• Инфекциозна анемия при конете
• Инфлуенца
Лабораторна диагноза
Процедури
• Реакция микроаглутинация-лизис
• Микроскопско изследване на урина
• Хистологично изследване на материал от бъбреци и черен дроб
Проби
• Парченца от бъбреци и черен дроб от пресни трупове в 10% разтвор на формалин
• Кръв от болни животни, но не по-рано от 8-10 дни след заболяването
• Урина за микроскопско изследване
Предпазване и контрол
При лечение на заболяването се използва антибиотикотерапия и симптоматични средства
Санитарна профилактика
В здравите стопанства
• Не се вкарват болни или преболедували от лептоспироза животни
• Хигиенизиране на водопоите
• Хигиенизиране на пасищата чрез отводняване на мочурливи места и др.
• Системна дератизация
• Оборите се поддържат чисти, сухи, като се избягва задържане на урина
• Свиневъдните ферми отстоят на необходимото разстояние от други ферми
• Ваксиниране на животните
Медицинска профилактика
• Активно имунизиране
: http://www.bgvet.com

Гана (Чума) по кучетата-Febris Catarrhalis Infectiosa Canum

Ганата при кучетата представлява остра контагиозна вирусна болест, проявяваща се със сложен комплекс от симпатоми, при които на преден план изпъкват треската, катарално-възпалителният процес на лигавиците, кожната екзантема и нервните разстройства.

Етиология

Класификация на причинителя
Вирус от семейство Paramyxoviridae, със съдържание на РНК. В антигенно отношение близък до причинителя на грип от тип А, дребната шарка и полиомиелит при човек, инфекциозен ларинготрахеит и чумата по говедата
Устойчивост на физически и химически фактори
Температура:
В замразено състояние се запазва много дълго (в изсушена тъкан - за 4 месеца, при температура от -10 до -14°C - една година,а лиофилизиран при -24°C - до 5 години).

Дезинфектанти:
Обикновени дезинфектанти (2% натриева основа,5% формалин и крезоловите препарати или хлорната вар и 20%-ово варно мляко) го разрушават за кратко време.
Оцеляване:
Устойчивостта му при условия на гниене е незначителна.
Епидемиология
Гостоприемници
• Възприемчиви са почти всички представители на разред Carnivora (куче, лисица, вълк, чакал, динго, койот, невестулка, язовец, видра, пор, панда, др.).
Най-често заболяват младите животни, но не са изключени заболявания при всички възрасти.
По-голямата заболеваемост на възрастовата група от 2 месеца до 1 година се дължи на факта, че голяма част от по-възрастните кучета са прекарали явна или скрита форма на инфекцията, а бозайничетата добиват временен пасивен имунитет чрез антителата, съдържащи се в коластрата и млякото на майката.
• Експериментално може да бъдат заразявани хамстери, а животните от котешкия род и гризачите са невъзприемчиви.
• Невестулката проявява силна възприемчивост към болестта и умира след изкуствено заразяване, но вирусът, пасиран неколкократно през невестулки, загубва вирулентността за кучета.Това показва, че вирулентността на вируса е твърде изменчива.
Предаване
• Заразяването обикновено се реализира по алиментарен (per os) и аерогенен път.Допуска се, че много често носоглътката и тонзилите представляват входната врата на инфекцията
• Директен контакт между животни - доста по-трудно
• Кръвосмучещите насекоми и животни също могат да пренасят заболяването
• Сезонни вариации: следва размножителния период при кучетата
Източници на вируса
• Всички секрети и екскрети на инкубационните (от края на инкубационния период), болните, преболедували животни (месеци след оздравяване).
Диагноза
Инкубационен период 3-10 дни.
Клинична диагноза
Остра форма
• Внезапно повишаване на телесната температура (40-41°C) с влошаване на общото състояние: отпадналост, омърлушеност, загуба на апетит, моментни потрепвания на тялото
• След около два дни от изявата на първите признаци симптоматиката се отразява в две фази: виремична и усложнена
• През виремичната фаза на фона на обща депресия, сълзотечение, повръщане, диария и кожни изриви се отразяват в динамика следните специфични признаци: конюнктивит и ринит с катарални изтечения в началото, преминаващи постепенно в пенести гнойни.
• Конюнктивита може да се усложни с кератит, язви на роговицата и дори усложнения, водещи до ослепяване.
• Очните изтечения може да предизвикат опадане на космите в подочната област и крустозно възпаление на клепачите до пълното им притваряне.
• Усложнената фаза може да се раздели на няколко типа: чревен, пневмоничен, енцефалитен.
• Чревен тип: остър или подостър гастроентерит с воднисти светли изпражнения, примесени често с кръв.
• Пневмоничен тип: суха кашлица, сякаш е заседнала кост в глътката.След края на първата седмица може да се установи бронхопневмония.
• Енцефалитен тип: епилептични гърчове, спазми на дъвкателната мускулатура, некоординирани движения, нарушаване на съзнанието или неволни дефекации.
Перакутна форма
• Внезапна поява на силна треска (отказ от храна, силна депресия, спазми) и за 2-3 дни свършва със смърт.
Субакутна и хронична форма
• Едем на тонзилите, аденит на шийните лимфни възли, перзистираща кашлица, изтечения от очите с често проявена фотофобия, миокардит
• Развитие за 15-20 дни без значителни симптоми
• Пневмопатия
Лезии
• Измършавяване, конюнктивити, ринити
• При перакутната форма - ексудат в перикардната торбичка, хеморагии под епикарда, катарално възпаление (зачервяване и подуване) на лигавиците
• При острата форма се намира гнойно-катарално възпаление на горните дихателни пътища и бронхите, понякога бронхопневмония и серофибринозен плеврит
• катарално възпаление и хеморагии в стомаха и червата
• Епилепсия
Лабораторна диагноза
• Индиректна флуоресцентна микроскопия
• Реакция преципитация в агаров гел
• Микроскопско доказване на телцата на Ленц в препарати на носна мукоза, тонзили или очна конюнктива
• Вируснеутрализация
• Реакция за свързване на комплемента
Лечение
• Специфично лечение - серуми, гама-глобулини
• Неспецифични средства - широкоспектърни антибиотици, поливитаминни препарати, дехидратиращи средства, сърдечни средства, противотемпературни средства, противоспазматични средства, седативи и др.
Предпазване и контрол
Медицинска профилактика
• Използването на хиперимунни серуми е ограничено поради тяхното кратковременно действие и висока цена
• Използват се различни ваксини, които се понасят добре от животните и изграждат стабилен и продължителен имунитет
: http://www.bgvet.com

БЯС

Бесът е остра контагиозна болест, засягаща освен кучето всички бозайници, птици и човека. Нейната клиника, характерна с промени в поведението, нервна възбуда и паралитични явления и почти сигурният смъртен изход я представя като една от най-коварните и ужасяващи хората зоонози.
Етиология
Класификация на причинителя
Вирус от семейство Rhabdoviride, род Lyssavirus, серотип I Има куршумоподобна форма с размери около 100 nm и съдържа едноверижна РНК. При намножаването си в клетъчната протоплазма на инфектираните клетки се формират по няколко колонии от вирусни частици, известни като негриеви телца, които имат съществено значение за диагностиката на заболяването. В негриевите телца могат да се открият и вирусните частици-телцата на Volpino. Вирусът на беса показва подчертан тропизъм към ЦНС и слюнчените жлези на възприемчивите животни.
Устойчивост на физически и химически фактори
Температура:
Загива при температура 45°C - за 25ч.,при 58°C - за 30 мин. и при 80°C - за 2 мин.
pH:
Високото рН го инактивира бързо
Химикали:
Чувствителен на алкохол, етер, детергенти
Дезинфектанти:
Обикновени дезинфекционни средства, като натриева основа - 2%, формалин-3%, вирузан-4%, хлорна вар или фенол-5% го инактивират бързо
Оцеляване:
Устойчивостта му при лиофилизирано състояние (с години), в глицерин(8 месеца) и при ниски температури (до 900 дни) е голяма.
Епизоотология
• Смъртност почти 100%
Гостоприемници
• Възприемчиви са всички бозайници, включително човекът и птиците. С най-висока чувствителност се нареждат лисицата, вълкът, чакалът, невестулката и полската мишка.
• Тревопасните животни трудно предават заразата, защото инфекцията се реализира преди всичко чрез ухапване, одраскване и олигавяне-действия неприсъщи на тревопасните.
Предаване
• Основният начин за предаване на болестта са ухапването или директното замърсяване със слюнка
• Установени са случаи на заразяване по алиментарен, аерогенен, трансплацентарен и контактен път
• Сезонни вариации: определен сезонен характер, което е свързано с миграцията през размножителния период на съответния вид животни
Източници на вируса
• Основни източници са болните животни, но много по-важни от епизоотологична гледна точка са животните през инкубационния период
• Още преди появата на клиничните признаци (6-9 до 14 дни при кучето и до 10 дни при лисицата) все още здравите на вид животни отделят вируса чрез слюнката
• Кръвосмучещите прилепи, които разпространяват така наречения тих бяс в Южна Америка, може да излъчват заразата над 100 дни преди болестта да се прояви клинично
Диагноза
Инкубационен период при кучето обикновено в над 50% от случаите е между 10 и 60 дни. В много случаи може да е по-кратък, но не по-къс от 7 дни или по-дълъг от 1 година.
Клинична диагноза
Kлиниката при кучето се характеризира със следните 3 форми: буен бяс, тих бяс и атипично протичащ бяс. Най-често при кучетата се проявява буйният бяс. При него се наблюдават три последователни стадия: 1.меланхоличен или начален стадий (St.prodromorum) 2.стадий на възбуда (St.exitacionis) 3.паралитичен стадий (St.paraliticum)
Начален стадий (St.prodromorum)
• продължава до 1/2-3 дни
• променливо настроение, като че ли има халюцинации
• сърбеж на мястото на ухапването
• извратен апетит, повишена рефлекторна възбудимост, засилен полов нагон, затруднения при дефекация и уриниране, диария с вонещи или кървави фекалии
• в края на този стадий се наблюдават затруднения в гълтането, парализа на дъвкателните мускули и като следствие от това слюнотечение и промяна в гласа
Стадий на възбуда (St.exitacionis)
• продължава 3-4 дни, като животното се стреми да тича и хапе, проявява агресивност към хора и животни, като най-често хапе без да лае
• погледът изглежда уплашен и коварен, може да прояви хидрофобия
• невъзможност да преглъща храна (парализа на глътката)
• слюнотечение
• слабо увисване на долната челюст и опашката
Паралитичен стадий (St.paraliticum)
• продължава 1-3 дни
• парализи обхващат по-силно мускулите на долната челюст, глътката, хранопровода, очите(настъпва кривогледство) и опашката
• парализа на задницата в края на периода, като паралитичните явления са насочени асцендентно, като обхващат постепенно дихателната мускулатура и довеждат до смърт от асфиксия
• целият развой на болестта при буйния бяс продължава около 6-12 дни
При тихата клинична форма не се наблюдава стадий на възбуда. Атипичните форми на беса са много редки.
Лезии
• Следи от ухапвания, контузии и травми при външен оглед
• В много случаи се намира празен стомах с наличие на необичайни предмети в него като камъни, дървени парчета, погълнати от животното при нарушаване на съзнанието му
• Хиперимия, кръвоизливи, ерозии по протежение на храносмилателния тракт
• Хиперемия, оток и хеморагии в мозъка и менингите
Тестове
• Директна имунофлуоресцентна микроскопия
• Микроскопско изследване
• Изследване чрез имунодифузионна проба в агаров гел
Хистологичното изследване на срезове от амониеви рога, малкия или продълговатия мозък при 95% от случаите на бяс показва наличие на няколко негриеви телца в протоплазмата на ганглиевите клетки в близост до клетъчните ядра.
Проби
• Цели трупове от умрели кучета или само главата от едрите породи
Пробите се транспортират опаковани
Предпазване и контрол
• При кучета съмнителни за бяс не се прилага лечение
Медицинска профилактика
• Широк спектър от ваксини


: http://www.bgvet.com

Инфекциозен хепатит по кучетата(Hepatitis infectiosa canum)

Инфекциозния хепатит при кучетата представлява вирусно заразно заболяване проявяващо се с треска, тежки възпалителни промени в черния дроб, очите, храносмилателната и дихателна системи и нарушения в ЦНС.Не засяга човека.
Етиология
Класификация на причинителя
Причинителят е аденовирус, съдържащ ДНК, размножаващ се в ядрата на клетките, при което образува вътреядрени включения (телца на Рубарт).
Устойчивост на химически и физически фактори
Температура:
При температура 60-70°C загива за 50 мин., а при изваряване - за 1 мин.
Химикали:
Резистентен на етер, хлороформ, метанол.Не се влияе от антибиотици
Дезинфектанти:
Добро дезинфекционно действие имат 5%-овите разтвори на формалина, натриева основа - 2-3%, хлорна вар - 5-7%
Оцеляване:
Голяма устойчивост на външни въздействия
Епизоотология
• Високо контагиозно
Гостоприемници
• Възприемчиви са кучета, лисици, вълци, чакали, мечки,диви и домашни котки
Заразяване
• Основен източник на заразата са преди всичко болните животни чрез всички свои секрети и екскрети:фекалии, урина, конюнктивален и носов секрет, слюнка и др.
• Съществува значително и трайно заразоносителство и заразоотделителство при преболедували животни (с години).Особено опасни разпространители на заболяването са и животните, прекарващи скрита форма на инфекцията.Техният брой обикновено надвишава многократно броя на клинично болните.
• Предаването на заболяването се осъществява главно по пряк начин и посредством инфектирани храни, вода и други предмети.
• Възможно е заразяване да се осъществи по аерогенен път, чрез нестерилна работа по време на имунизации, при профилактични прегледи, при киноложки изложби и др.
• Допуска се, че бълхите също могат да служат за преносители на заболяването
• Епизоотиите от инфекциозен хепатит се наблюдават през цялата година, но особено тежки са през активните размножителни периоди
Източници на вируса
• всички секрети и екскрети
Диагноза
Инкубационен период 2-9 дни.След проникване в организма на възприемчивото животно вирусът предизвиква виремия, съпроводена с повишаване на температурата до 41,7°C и се поддържа до края на болестта.Различават се три клинични форми:свръхостро, остро, латентно.
Клинична диагноза
Свръхостра (перакутна) форма
• Най-често при отбитите кученца до 3-месечна възраст
• Бърза смърт след изпадане в колапс, без проява на каквато и да било клиника преди това
Остра форма
• Най-често при възрастните
• апатия, липса на апетит, отпадналост, нестабилен вървеж, забавени реакции, анорексия, залежаване
• повръщане на стомашно съдържание, примесено с жлъчка
• тонзилит и едностранен или двустранен кератит или кератоконюнктивит
• повишена жажда, кървава диария, оток на подчелюстните лимфни възли, болка в областта на глътката и мечовидния хрущял при палпация и заемане на стойка,облекчаваща коремните болки - протегнати пред главата предни крайници и извит нагоре гръб
• Понякога подкожни отоци по главата и тялото, жълтеница и остра болезненост при палпация в чернодробната област
• тъмносивокафяв цвят на урината
• Неврологична симптоматика - некоординирани движения, атаксия, епилептоидни спазми на тилната мускулатура и крайниците, парализа на задницата
• иридоциклит с паренхиматозен кератит, с преходен характер или водещ до трайно ослепяване
• слаб пулс, но учестен, над 110 удара/мин., затруднено , но учестено дишане
• левкопения, анеозионфилия, неутрофилия, лимфопения и моноцитоза;РУЕ 20-30 мм/ч
Латентно протичане
• възрастни и индивиди с повишена устойчивост
• липса на ясно изразена клиника
• нарушено общо състояние
• леки гастроинтестинални смущения
• субфебрилни състояния с ремитиращ характер
• сърдечносъдови смущения
• незначителна анемия, кератит
Лезии
• Хеморагична инфилтрация в много лимфни възли и особено в порталните, мезентериалните, подчелюстните
• Иктерус и хеморагии по серози и лигавици
• Увеличен черен дроб
• Удебелена и осеяна с хеморагии субсероза на жлъчния мехур
• Серозно-хеморагична инфилтрация на подкожната тъкан
• Серозно-хеморагична течност в коремната и гръдна кухини
• Отлагане на фибринни маси около черния дроб
• Гнойно-некротично възпаление на мукозите на горните дихателни пътища
• Пихтиести отоци на панкреаса и тимуса
Лабораторна диагноза
• Агар-гел дифузионна проба
• Вируснеутрализационна проба
• Биопроба
Лечение
• Хиперимунни серуми и гама-глобулини
• Симптоматично лекуване с хепатопротективни средства (витамини В12,В1,В2,фолиева киселина, тиамин, рибофлавин, витамин С)
• Широкоспектърни антибиотици
Предпазване и контрол
Медицинска профилактика
• Профилактично ваксиниране с поливалентни ваксини
: http://www.bgvet.com

Пневмония

Това представлява възпаление на белодробната тъкан с натрупване на течност в белите дробове. Тя може да се появи на базата на попадане на патогенни микроорганизми в белия дроб или като следствие от друго заболяване. Възпалението на белите дробове може да се предизвика както от бактерии, така и от вируси и гъбички.

При различните причинители симптомите също са различни, но основните признаци се припокриват. Най-честият симптом, който се наблюдава при пневмонията е диспное (това представлява затрудненото дишане или задух), особено при вдишване. Дишането най-често е повърхностно и учестено. Поради събирането на течност в белия дроб се намалява площта за обменяне на кислород между въздуха и кръвта, и поради това рефлекторно животното започва да диша по-бързо. Езикът, устните и венците могат да посинеят. Това състояние се нарича цианоза и показва, че в кръвта няма достатъчно кислород. Телесната температура е повишена до над 40 градуса. Тези инфекции винаги са опасни, но ако бъдат открити в началото, то излекуването ще бъде на 100 %. Най-сериозни са инфекциите, породени от гъби. При тях най-често се комбинират симптомите на пневмония с такива на стомашно чревно заболяване.

---------------------------------------------------------------------------------------------
Ринит

Това представлява възпаление на носа, а ако са засегнати и синусите, се нарича синузит. Има много микроорганизми, които предизвикват клиника, подобна на тази при човека по време на настинка.

Симптомите, които можете да забележите са кихане, секрет, излизащ от носните отвори. Този секрет може да е жълто-зелен, белезникав или бистър и консистенцията също може да е различна. При напреднали случаи може да има и кръвотечения от носа. Поради нарушаване на обонянието на кучето, апетитът също се засяга. Въпреки популярното схващане, че по температурата на носа можете да определите дали кучето е болно или не, това не е възможно. Здравите кучета може да имат студен, топъл, сух или влажен нос. Много по-важен и точен диагностичен белег е вътрешната температура, но тя е повишена само при тежките ринити. Ако заболяването остане нелекувано, може да се развие пневмония, трахеобронхит, бронхит и т.н. Голяма заплаха представляват инфекциозни заболявания като ганата и аденовирусния хепатит, защото те може да започнат като ринит и ако ветеринарната помощ се отложи да се стигне да смъртта на вашия любимец.
----------------------------------------------------------------------------------------
Инфекциозен трахеобронхит (Бордетелиоза)

Това е бактериално заболяване, разпространено в целия свят. Инфекциозните агенти, които допринасят за това заболяване, са голяма група. Тя включва: параинфлуенца bordetella bronchiseptica и микоплазма. Аденовирусът, реовирусът и херпесвирусът се смята, че само допринасят за това заболяване. В повечето случаи те са продукт на повече от един вид микроорганизъм.

Най-честият вирусен агент е вирусът на параинфлуенцата. Този вирус предизвиква слаба клиника, която за 5-6 дни изчезва ако не бъде усложнена от появявата на бактерии. Повечето ваксини дават защита срещу този болестотворен агент.
Bordetella bronchiseptica е най-често изолираната бактерия от болни от това заболяване животни. Признаците започват да се появяват 3-4 дни след заразяването и ако не се утежни картината от вторична инфекция, трае около 10 дни. Въпреки това, след като животното оздравее, отделя бактерии в околната среда за още 15 седмици и така може да зарази много други животни. Когато се комбинират тези два агента се появява заболяване, което трае около 15-20 дни под формата на трахеобронхит.
Най-честият признак на това заболяване е сухата кашлица, последвана от гадене. Може да присъства воднист секрет от очите. При по-леките случаи кучето не губи апетит, остава жизнено и игриво. При по-тежките случаи може да се стигне до треска, липса на апетит, пневмония, депресия, а понякога и до смърт. По-тежките случаи възникват при кучета с компрометиран имунитет или такива, които не са ваксинирани

------------------------------------------------------------------------------------------
Кучешки грип

Това е едно ново заболяване, открито едва през 2004 година при избухването на неизвестна до тогава инфекция по състезателните кучета от породата грейхаунд. То се предизвиква от кучешкия инфлуенца вирус. Това е вирус, който по принцип заразява коне. Той е идентифициран като H3N8 и се среща в конските популации от поне 40 години.

При излагане на този вирус, около 80 % показват признаци на заболяване, а другите 20 % се заразяват, но не показват клиника. Най-честият признак е кашлица, която продължава за около 3 седмици и не се повлиява от лечението. Кучетата може да имат гъст назален секрет, който изчезва след антибиотикова терапия. Това показва неговото бактериално начало. Кучетата могат да кихат и кашлят, заедно с проявата на други респираторни симптоми. Сериозно засегнатите животни показват висока температура (до 41 градуса.), ускорено дишане и други симптоми подсказващи, че се касае за пневмония. Може да е трудно да се разграничи това заболяване от инфекциозния трахеобронхит, когато се касае за едно куче. По-ясна картина се получава при група животни. Поради това, че е ново заболяване, почти всички кучета са податливи. Инкубационният период е 2-5 дни, а след оздравяването животните отделят вируса още около 10 дни.[/i]
------------------------------------------------------------------------------------------
Кихане и назални секрети

Кихането е рефлекторен механизъм, целящ да премахне източника на дразнене, който се намира в областта на носната кухина или фаринкса. Този рефлекс може да се активира от различни дразнители като алергени, инфекция, прахови частици и т.н. При кучетата този процес е същият, както при хората и дразнителите действат по същия начин.

Причини за кихане

Алергии

Те по принцип са със сезонна цикличност и се появяват в отговор на полени и други растителни елементи. Дървесните полени се срещат най-често през късна пролет, тревните полени пък застъпват времето от началото на лятото до края на есента. Всяка една група полени се отделя за около 2-4 седмици. Тъй като кучето е алергично само срещу един тип полени, кихането е ограничено само за определен период, съвпадащ с отделянето на този тип полени. Ако комбинирате това с насълзяване на очите, периодично хапане на стъпалата и чесане по страничните части на тялото, друго не ви трябва, за да диагностицирате алергията. Има и кучета, които са алергични към най-различни субстанции като перилни препарати, домашен прах, цигарен дим и т.н. В тези случаи е доста трудно да се определи точно от какво кучето ви получава алергия, защото се комбинират много фактори. При алергиите винаги се засягат и двете ноздри и рядко може да се види гной или кръв в секрета. Кучетата не показват никакви други симптоми, хранят се нормално и са в добро общо здраве.

Инфекции

Единият вариант е това да са първични инфекции. Това напомня на настинката при хората. Тези инфекции могат да възникнат по всяко време на годината и най-често хронифицират. Другият вариант е да са вторични инфекции. Това означава че има някакъв патологичен процес, който е основен и води до появата на тази инфекция. Такъв пример е възпалението на зъбен корен, което пробива костите и комуникира с носната кухина, през която се отделя секретът.

Чужди тела

Това са обекти, навлезли през носния отвор и предизвикващи силно кихане по 10-20 пъти в минута. Тези тела могат да бъдат най-различни от пръчки, дълги 10 см до коледна украса. Обикновено от засегнатата ноздра може да изтича кръв или гной. Най-опасни от чуждите тела са осилите. Това е така, защото тяхното устройство е такова, че веднъж забили се, те започват да се движат в посока на забиването си и може да излязат от най различни места, като по пътя си нарушават целостта на тъканите и предизвикват възпаления.

Тумори

При възрастните кучета на 7-8-годишна възраст може да има и друга причина за кихането – тумори. Както при чуждото тяло, и тук кръвотечението е само от едната ноздра, но за разлика от него, тук кихането е епизодично. В период на няколко месеца то постепенно се засилва. Тези тумори в голямата си част са злокачествени и трудно се подлагат на лечение.

Щом забележите кървави изтечения от носа на вашия любимец, най-добре е да посетите вашия ветеринарен лекар. Това се отнася и за кихането, ако създава дискомфорт на кучето ви.

http://www.hironbg.org/index.php?page=1 ... article=39

епулис


Това е местно необразуващо разсейки в организма туморовидно разрастване на венците. Причините за възникването му все още се изучават. Обикновено се появява след повърхностни увреждания на венците,по-често се среща при младите животни . По честота на заболяване епулиса се нарежда към четвърто място от туморите на устната кухина. Различават се няколко видове епулис,като едните от тях винаги се развиват и в челюстта на съответния венец. Туморчетата в повечето случаи имат обла форма и гладка повърхност,могат да бъдат единични или много на брой.Външният им вид всъщност се различава от другите злокачествени образувания. Превръщането им в злокачествени се среща рядко. Животни с такива образувания в устата обикновено отделят повече слюнка,която може да се стича по устните,излъчват неприятна миризма от устата,като може да се отделя и кървава слюнка.Някой животни поради големината и броя на туморчетата може да имат затруднено хранене.Епулиса може да протече и без никакви признаци. Лечението обхваща максимално хирургично отстраняване на образуванията, което се счита за единствен лечебен метод. След оперативното им отстраняване често се появяват отново. Предшестваща операцията рентгенова снимка на устата би дала информация на ветеринарния лекар затова, дали зъбите и челюста са обхванати от образуванията и налагали се тяхното отстраняване. Окончателната диагноза се поставя след изследване на самото образувание в специализирана лаборатория.

ДИРОФИЛАРИОЗА ПРИ КУЧЕТАТА


Дирофилариозата е заболяване широко разпространено в световен мащаб. Заразяват се видовете куче, котка, пор, лисица, вълк, тюлен, кон. Човекът може много рядко да бъде случаен гостоприемник в който Dirofilaria immitis не може да завърши цикъла си на развитие до възрастен паразит. Разпространението зависи от популацията на резервоарен гостоприемник (обикновено куче), в който завършва жизнения цикъл на паразита и се получава микрофиларемия, и от популацията на комарите, в които се развиват ранните ларвни стадии. Дирофилариозата при кучето е заболяване, считано за рядко за България. На много ветеринарни специалисти то е известно само теоретично. В тази статия освен теоретичните данни използваме опита на ветеринарна клиника “НОВЕТ” – Пловдив, където за последните две години имаме регистрирани 27 случая на това заболяване. Дирофилариозата се среща най-често при кучета от 4-8–годишна възраст. Мъжките кучета се заразяват от два до четири пъти по-често от женските. Големите породи кучета, кучета живеещи на открито и късокосмести породи се заразяват много по-често.

Заболяването се причинява от Dirofilaria immitis. Възрастните червеи с дължина от 17-27 см нормално паразитират в пулмонарните артерии и дясното предсърдие. Микрофилариите (дълги около 315 сm) се намират в кръвния ток и живеят 1-3 години. Микрофилариите се поглъщат от комари по време на храненето им. В комарите те узряват до ларви трета степен (L 3) за 8-28 дни в зависимост от външните температури. След това комарите могат да заразят чрез ухапване друго животно. Един комар може да пренесе 10-12 инвазиоспособни ларви. Теоретично бълхите също могат да бъдат преносители. В заразеното куче за около 6 месеца L 3 зреят до L 4 и L 5 и се превръщат във възрастни паразити. L 5 ларвите са дълги 1-2 см и могат да предизвикат клинично проявено заболяване при придвижването си в най-дисталните краища на пулмонарните артерии, където те зреят. Кучета с голям брой мигриращи L 5 могат да започнат да кашлят 2-3 месеца преди да има микрофиларемия или антигени в кръвта. Диагнозата в такива случаи е трудна. 6-7 месеца след инвазирането кучето развива микрофиларемия, ако има възрастни червеи и от двата пола. При около 10 % от случаите микрофиларемията предизвиква мощна имунна реакция, която унищожава микрофилариите. Възрастните червеи в сърцето живеят 3-5 години. Докато са живи те рядко превизвикват ендартерит и емболизация. Те обаче предизвикват нарушаване на хемодинамиката, повишаване на кръвното налягане, хипертрофия на дясната камера и дясностранна сърдечна недостатъчност. Тези промени са по-силни при физически активни кучета. При спортни кучета и кучета за работа може да се получи тежка патология, дори и при малък брой паразити.

Клинични признаци. Много кучета с дирофилариоза са асимптоматични. Видимо болните животни се уморяват лесно, отслабват, развиват задух, особено след физическо натоварване, кашлят, често с кръв в изхрачения секрет. Кашлицата е основен клиничен признак. Основен фактор в заболяването са възрастните паразити, които се намират в пулмонарните артерии и дясната част на сърцето. В някои случаи, обаче, отделни паразити могат да предизвикат емболия на артерии в мозъка, окото и други органи, което води до съответните органни заболявания.
При механично запушване на трикуспидалната клапа или поради развитието на cor pulmonale се развиват признаци на дясностранна сърдечна недостатъчност. При аускултация се чуват ненормални белодробни шумове (най-често влажни хрипове), по-силен и често разцепен втори сърдечен тон, сърдечен шум, свързан с трикуспидалната клапа, сърдечни аритмии. Може да се наблюдава асцит, хепатомегалия, иктерус, чернодробна и бъбречна дисфункция. При запушване на vena cava от паразити, което се получава при повече от 60 възрастни червея, много често се развива разширяване на югуларните вени и пулсации на югуларните вени (ретрограден венозен пулс), дисиминирана вътресъдова коагулация и смърт до 24-72 часа, вследствие на кардиогенен шок. Това състояние се нарича синдром на vena cava (caval syndrom). Синдромът на vena cava трябва да се отдиференцира от тежката форма на заболяването без обструкция,за да се прецени дали е необходимо или не хирургическо лечение. Запушването на vena cava се доказва най-точно с ехография.

Рентгенографски признаци. Най-ясно забележимите изменения са: увеличаване на дясната част на сърцето, каудалните лобарни артерии на DV-проекция са с увеличен диаметър. Нормално при здрави животни те не са по-дебели от диаметъра на 9-то ребро. На Lat-проекция дясната краниална лобарна артерия не трябва да е по-широка от 4-то ребро. Увеличаването на размера на лобарните артерии без увеличаване на размера на съответните вени, насочва към диагноза дирофилариоза. В белодробната тъкан се виждат петна, говорещи за интерстициални или алвеоларни инфилтрати, оток, пневмония, фиброза. Наблюдават се типични периваскуларни инфилтрати.

ЕКГ. Обикновено е нормална като изключим синдром на vena cava.

Кръвни изследвания. Те са без особени промени. При някои животни има еозинофилия, базофилия и/или моноцитоза. При по-тежките случаи има регенеративна анемия, дължаща се на хемолиза. Може да има азотемия, хипербилирубинемия, повишаване на серумните чернодробни ензими.

Данните от клиничните и параклиничните изследвания се използват за класифициране тежестта на заболяването в следните групи:
І-ва лека степен – никакви клинични признаци или понякога кашлица и лесна умора, без рентгенографски изменения.
ІІ-ра умерена степен – рядко кашлица, лесна умора, леко до умерено отслабване. Рентгенографски – дилатация на дясната камера на сърцето и/или леко увеличение на пулмонарните артерии. Умерени периваскуларни и смесени (алвеоларни и интерстициални) уплътнения. Лека анемия, хематокрит 20-30 %. Понякога протеинурия 2 + на тестова лента.
ІІІ-та тежка степен – общо отслабване до кахексия, умора дори от леки натоварвания, честа кашлица и/или задух, и/или дясностранна сърдечна недостатъчност. Рентгенографски: дилатация на дясна камера и предсърдие, силно увеличени пулмонарни артерии, обширни белодробни уплътнения особено в каудалните лобове. Значителна анемия, хематокрит под 20 %, протеинурия повече от 2 +.
ІV-та много тежка степен – синдром на vena cava. Анорексия, депресия, задух, чернодробна и бъбречна дисфункция, хепатомегалия, асцит, иктерус, сърдечна недостатъчност. Рентгенографски – също като третата степен, но в по-тежка форма. Анемия, увеличени урея, креатинин, билирубин, трансаминази; понижен брой тромбоцити – под 100х109/L; изменения в кръвосъсирването, в зависимост от развитието на синдром на вътресъдовата коагулация.

Прогноза . За I-ва и II –ра степен – добра прогноза при адекватно лечение. За III-та степен съмнителна въпреки лечението. За IV –та степен - лоша прогноза - 100% смъртност без хирургическо лечение, а след него като III-та степен.

Специфични диагностични тестове.

Тестове за микрофиларии в кръвта. Лесни за приложение, евтини.
без концентрация – директно в капка хепаринизирана кръв. Необходими са микроскоп с увеличение 40х, предметни и покривни стъкла. Микрофилариите са подвижни и се различават лесно на фона на еритроцитите. Ефективността е около 60 %.
с концентрация – метод на Knott. Необходими са 1 мл кръв, 9 мл 2 % формалин, центрофуга с 1500-2000 оборота, епруветки. За по-лесно откриване на микрофилариите може да се използва и метиленово синьо 0,1 %. В епруветка са смесват 1 мл кръв и 9 мл 2 % формалин. Центрофугират се 10 минути на около 1500 оборота. Супернатантата се отлива с рязко движение. Утайката се разбърква внимателно. Една капка от нея се смесва с една капка метиленово синьо 0,1 %, макар че на добър микроскоп микрофилариите се виждат и без оцветяване. При този метод на зрителното поле микрофилариите са неподвижни и изпънати по права линия. В утайката освен тях има и левкоцити, чиято клетъчна обвивка не се разрушава така лесно, както на еритроцитите. Ефективността на метода е около 80 %

Серологични тестове. Лесни за приложение, скъпи, над 95 % ефективност. Те улавят скрити инфекции, при които липсват микрофиларии в кръвта. Около 10-30 % от кучетата с дирофилария нямат микрофиларии в кръвта. Това може да се дължи на различни фактори – имунна реакция на организма унищожаваща микрофилариите, присъствие на паразити само от единия пол, скорошно третиране с ларвицидни средства (Ivermectin и др.). Катедра “Паразитология” към Ветеринарен факултет - Стара Загора, разполага с антигенен тест PetCheckHTWM AntigenTestKit. За контакти тел. 042/607-406, 042/550-87, e-mail: pprelesov@abv.bgТози е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва ДжаваСкрипт поддръжка за да го видите .
Изследване по PCR (polymerase chain reaction). Нов метод. Недостъпен в България. Има недостатъци – прекалено голяма чувствителност. Положителен е не само при възрастни червеи, а и при ларви L 3, L 4 и L 5. Смята се, че ще намери приложение предимно при дирофилариоза при котки, където често има само един-два възрастни червея, които трудно се откриват чрез обикновените антигенни тестове.

Терапия. Препоръчва се преди започване на лечението да се направят рентгенови снимки на гръден кош (LAT и DV), кръвни изследвания, като минимумът включва кръвна картина, урея, креатинин, общ белтък, изследване на урина, включващо поне белтъци в урината и седимент.
За лечение се използват средства наречени адултицидни препарати, които унищожават възрастните червеи. Тези лекарствени средства не се внасят в България, но могат да се намерят от Испания, Италия, Гърция. Това са Thiacetarsamide (Caparsolate) и Melarsomine (Immiticide). Thiacetarsamide унищожава повечето мъжки паразити и някои женски паразити, но има слаба ефективност срещу младите женски паразити и полово незрелите L5 . При използването на Тhiacetarsamide има значителна опасност от арсенова токсичност. Melarsomine е с много по-голяма ефективност - унищожава повече от 95 % от паразитите и на практика при спазване на дозите е без токсичност.
Според последния доклад на American Heartworm Society (www.heartwormsociety.org) непрекъснатото ежемесечно прилагане на профилактични дози Ivermectin е високоефективно за унищожаване на ларви L3 - L5 и младите до 7-месечна възраст сърдечни червеи. За да се прояви адултицидния ефект на Ivermectin обикновено е необходимо ежемесечно приложение за 1 година или повече. Може да са необходими и повече от 2 години, преди сърдечните червеи да бъдат унищожени напълно. Колкото по-възрастни са паразитите, подложени на третиране с Ivermectin, толкова по-бавно е тяхното унищожаване. Междувременно възрастните червеи продължават да предизвикват болестни изменения. От тук следва, че дългото продължително приложение на Ivermectin не е заместител на конвенционалното адултицидно лечение с горепосочените два препарати. Ако лечението с Тhiacetarsamide или Melarsomine е невъзможно, един продължителен курс с Ivermectin постепенно ще намали броя на възрастните сърдечни червеи като при хронични инфекции със зрели паразити клиничният ефект ще е по-слаб. Би могло да се допусне такова лечение на кучета от І-ва лека степен.
По настоящем в световен мащаб се използва най-масово Melarsomine, поради високата си ефикасност и ниските странични ефекти.
В зависимост от степента на заболяването, в лечението има известни разлики.
І-ва лека степен – поставя се Melarsomine в доза 2,5 мг/кг двукратно през 24 часа дълбоко мускулно в поясната мускулатура на ниво 3-5 поясен прешлен. Ограничават се енергичните разходки и тренировки за период от 1 месец. През това време кучето се разхожда умерено на повод.
ІІ-ра умерена степен – същото лечение, но с пълно ограничаване на двигателната активност в клетка за период от 1 месец.
ІІІ-та тежка степен - ако е необходимо се провежда симптоматично лечение на съпътстващите заболявания. След частично или пълно стабилизиране състоянието на кучето, се поставя една доза Melarsomine от 2,5 мг/кг дълбоко мускулно. Необходимо е стриктно обездвижване в клетка за 1-2 месеца. След 1-2 месеца се прилага пълен курс на лечение с Melarsomine две дози от 2,5 мг/кг дълбоко мускулно през 24 часа и още един месец пълно обездвижване.
ІV-та много тежка степен – преди адултицидното лечение е необходимо хирургично отстраняване на по-голяма част от червеите, запушващи vena cava anterior и дясното предсърдие. Без тази процедура кучето ще умре, въпреки лекарственото лечение. В условията на ветеринарната практика най-изпълним е методът на Jackson. Процедурата може да се извърши с местна упойка или леко седиране. Обща анестезия обикновено не е необходима поради тежкото състояние на кучето. Кучето трябва да легне на лявата си страна. Областта на дясната югуларна вена се застригва и подготвя за хирургическа интервенция. След кожен разрез над дисталната част на v.jugularis тя се отпрепарира. Поставя се хлабава лигатура. Каудално на лигатурата се прави инцизия на вената и лигатурата се притяга. Във вената се вкарва форцепс алигатор с тънко рамо и дължина 20 – 40 см, като през това време вената се притиска леко между палеца и показалеца. При необходимост v.jugularis може да се пристегне временно с хирургическа лента (umbilical tape). Ако се появи затруднение по пътя на форцепса може внимателно да се изпъне врата на кучето,така че инструмента да премине входа на гръдната кухина. Преди основата на сърцето може да е необходимо насочване на алигатора медиално. Щом се достигне основата на сърцето челюстите на форцепса се отварят леко,форцепса се придвижва леко напред,челюстите се затварят и се изваждат червеите. Със всяко вкарване се хващат 1 – 4 паразита. Това действие се повтаря многократно докато 5-6 опита са неуспешни. Целта е да се извадят 35-40 червея. След отстраняването на паразитите се поставя лигатура и дистално на инцизията на вената. Подкожието и кожния разрез се затварят рутинно. В следващите 24 часа настъпва бързо и трайно подобрение на сърдечната дейност. Кучета с хипотермия, асцит и централно венозно налягане >20см Н2О преди операцията са с лоша прогноза. Важно е да се знае, че отстраняването на червеите не намалява веднага следнатоварването( afterload ) на дясната камера (белодробна хипертензия) и затова флуидната терапия преди и след хирургията трябва да се следи много внимателно. След стабилизиране на животното, се прилага лечение като при ІІІ-та тежка степен .

Възрастни кучета над 9-10-годишна възраст от І-ва и ІІ-ра степен се лекуват като кучетата от ІІІ-та степен. Животни с признаци на бъбречна или чернодробна недостатъчност и клинични признаци І-ва и ІІ-ра степен се лекуват като кучета от ІІІ-та степен.
При всяко адултицидно лечение мъртвите паразити могат да предизвикат сериозни усложнения по време на лечението. Колкото по-голям е броят на мъртвите червеи, толкова по-големи са белодробните изменения предизвикани от тях. Усложненията включват понижена белодробна функция, заради увреждане на паренхима на белия дроб и увреждане на кръвоносните съдове на белия дроб. Често се получават инфаркти, засягащи цели белодробни дялове. При обширна тромбоза и изразходване на факторите на кръвосъсирването може да се развие дисиминирана вътресъдова коагулация. При развитие на задух и тежка кашлица след инжектиране на адултициден препарат трябва да се предприемат спешни мерки – бързодействащи кортикостероиди във високи дози (като при шокови състояния), кислородна терапия и пълно обездвижване. Обикновено повечето кучета се подобряват за около 24 часа. При развитие на дисиминирана вътресъдова коагулация, прогнозата е лоша.
По възможност кортикостероидите преди и след лечението трябва да се избягват. Те не бива да се използват рутинно без нужда, тъй като забавят лизирането и резорбцията на умъртвените червеи от имунната система на животното. Ако е необходимо използването им, кортикостероидите трябва да са с кратко действие и да се прилагат за възможно най-малко време.
В много източници се цитира използването на аспирин за намаляване на страничните ефекти от адултицидното лечение. Според някои автори аспирин в доза 5-10 мг/кг два пъти дневно води до намаляване на периваскуларните инфилтрати в белия дроб, без да се пречи на лизирането и резорбцията на мъртвите червеи. Също се понижава риска от тромбоза на белодробни съдове около мъртви червеи или фрагменти от тях. Според други автори ползата от рутинното даване на аспирин при лечение на дирофилариоза не е обосновано с достатъчно изследвания.
На всички кучета след приключване на лечението с Melarsomine се поставя инжективно Ivermectin в доза 50 g/кg подкожно, за да се унищожат останалите в кръвта микрофиларии. Две седмици след това се прави тест по Knott и ако е положителен, се повтаря инжектирането на Ivermectin.
Четири-пет месеца след лечението с Melarsomine е необходимо да се извърши серологично изследване чрез антигенен тест, за да се потвърди унищожаването на всички възрастни паразити.
Един месец след лечението с Melarsomine трябва да се започне с профилактика на заболяването, ако кучето се намира в район, стационарен за болестта в сезон, в който има междинни гостоприемници (комари).

Профилактика. За профилактика се използват препарати, съдържащи макроциклични лактони - Ivermectin (Heartgard), milbemycin oxime (Interceptor, Sentinel), moxidectin (ProHeart,ProHeart6), selamectin (Revolution), и пиперазиновото производно diethylcarbamazine citrate (DEC).
DEC (Filaribitis) се използва веднъж дневно по време на целия сезон на комарите и в сравнение с макроцикличните лактони не е удобен за употреба.
Selamectin е нов препарат, който се прилага капково върху кожата, което е по-удобно в някои случаи.
Нов метод е и подкожното инжектиране на импрегнирани с moxidectin липидни микросфери, които отделят активна съставка в продължение на 6 месеца (ProHeart6).
От групата на макроцикличните лактони най-широко се използва Ivermectin в доза 50 g/кg подкожно или перорално веднъж месечно като профилактиката започва 1 месец след началото на сезона на комарите и завършва 1 месец след края на сезона.
На българския пазар единственото перорално средство за профилактика е Prаzimec-D. То обаче съдържа abamectin, за който няма данни доколко е ефективен. От “Биовет” – Пещера ме уведомиха, че в момента се извършват проучвания за ефективността на препарата за профилактика на дирофилариоза.
Веднъж годишно всички кучета над 6-месечна възраст в стационарни райони е добре да се изследват. Идеалният вариант е серологично изследване, но цената му е ограничаващ фактор. Методът на Knott или дори директното изследване на капка кръв са евтини алтернативи, макар и не със 100 % ефективност. В нашата клиника според платежоспособността на клиента използваме Кnott или директно изследване без концентрация. При клинично болни животни, ако тези тестове са отрицателни, изпращаме кръв за серологично изследване. Редно е преди започване на профилактика на куче с неясен статус за дирофилариоза, то да бъде проверено за наличие на микрофиларии в кръвта. Около 3-6% от кучетата с микрофиларии получават странични ефекти след прилагане на ivermectin в профилактични дози. При употребата на DEC при кучета с микрофиларии странични ефекти се наблюдават при 16 –20 % . Признаците са на шок, депресия, хипотермия, повръщане. С кортикостероиди и течности венозно отшумяват за 12 часа.Тези ефекти се дължат на масовото измиране на голям брой ларви и се срещат главно при кучета с огромен брой микрофиларии в кръвта. Най-податливи са кучета <16кг имащи >10 000 микрофиларии на 1мл кръв.


Библиография:
1. 2002 Guidelines for the Diagnosis, Prevention and Management of Heartworm (Dirofilaria immitis) Infection in Dogs. David H. Knight, American Heartworm Society;
2. Textbook of Veterinary Internal Medicine,1989,Stephen J. Ettinger;
3. The Merck Veterinary Manual,VIII edition 1998;
4. The North AmericanVeterinary Conference,Veterinary Proceedings Volume 12, Complications of Heartworm Disease, Clarke Atkins


http://novet.domino.bg/

Дискова херния / Дегенеративно заболяване на междупрешлените дискове при кучетата


Дисковите хернии и другите заболявания на гръбначния стълб са едни от честите причини за посещение при вeтеринарния лекар. Заболяването би могло да бъде доста комплексно, като за справяне с проблема е много важна комуникацията между лекар и собственик. Целта на тази статията е да помогне на собствениците на болни животни да разберат същността на заболяването както и да им помогне при взимане на важните и трудни решения, пред които могат да бъдат изправени.



За какво служи междупрешленния диск?

Гръбначният мозък е един от най-важните и чувствителни органи в тяло. Ако бъде травмиран неговите клетки не регенерират, което означава , че уврежданията му могат да причинят необратими промени. Това е причината гръбначният мозък да бъде предпазен по много специален начин. Той е поместен е костния канал на гръбначния стълб; защитен е отвсякъде със здрава кост, с изключение на междупрешленните дискове.
Дисковете са абсорбиращи натиска съединително-тъканни структури между прешлените на гръбнака. Благодарение на тях гръбначният стълб да се движи нагоре, надолу и настрани без да има контакт между костите на прешлените.


Какво означава дискова херния, и защо определени породи са предразположени?

Дискът се състои от две части. Външната обвивка (anulos fibrosus) е като много дебела черупка. Тя се състои от здрави влакна, които предпазват централната част(nucleus pulposus). Анулусът е най-тънък в горната си част (точно под гръбначния мозък). В централната част на диска има вещество с консистенция като гъста паста за зъби; то е много по-меко от външната обвивка. Когато анулоса дегенерира, това позволява на централната част на диска да изпадне. Това се нарича протрузия на диска или дискова херния. Тъй като е анулусът е най-тънък в горната си част, дисковият материал, който изпада почти винаги върви нагоре, оказвайки натиск върху мозъка. Тъй като гръбначния мозък е заобиколен от костен канал, той бива притиснат в него.

Дегенерацията на междупрешленните дискове е заболяване, причиняващо спонтанно изменение на външната обвивка на диска, и последващо изпадане на централната му част. Заболяването не е причинено от травма, макар че такава може да допринесе за проявата му. Проявата е спонтанна, а причините са най-често генетични. Повечето кучета с такова дегенеративно заболявания са между 3 и 7 годишна възраст.


Предразположени са по-дребни породи кучета, като дакел, басет, хин, лхаса апсо, ши тцу, пекинез, кокер шпаньол, и т.н., наричани хондродистрофоидни. Причината за това е, че те са били генетично селектирани за екстериора на “кучета-джуджета” (повечето от тези кучета имат дълго тяло и къси крайници). За съжаление селекцията в екстериорно отношение е довела до дефект в развитието и узряването на хрущяла на целия скелет, включително междупрешленните дискове в. Крайният резултат е ,че дискове на тези кучета са не само се износват с възрастта, но също се подлагат на допълнителна дегенеративен процес, започващ през първата една- две години от живота.

Едрите породи, като на немска овчарка и доберман също се засягат от подобни проблеми, но по- рядко.

Повечето собственици на животни съобщават, че дисковата херния настъпва след някакви травматични събития, като относително нисък скок или падане. Въпреки че тази травма често се посочва като причината , всъщност хернията не би се получила ако дискът не е дегенерирал преди това.



Как изпадналият диск засяга гръбначния мозък? Какви са клиничните признаци?

Образно, гръбначният мозък е много подобен на телефонен кабел, който се състои от хиляди малки жици. Когато е притиснат, предаването на информация чрез многото микроскопични нишки е компрометирано. При дискова херния нуклеуса е избутан нагоре и притиска гръбначния мозък и / или нервите, които излизат от него. При натиск върху нервите се получава различна по степен болка (радикулитен синдром), а ако е изпаднал достатъчно дисков материал в гръбначния канал, мозъка е притиснат и се развива неврологичен дефицит.
Първият признак на гръбначномозъчна дисфункция е промяна в нормалните двигателни умения и координиране на движенията. Клинично се наблюдава тенденция за спъване, залитане, провлачване на краката, невъзможност за изкачване на стълби. Неврологичният дефицит може да прогресира до момент, в която кучето не е в състояние да движи волево засегнатите крайници (парализа, плегия). Дисфункцията на гръбначния мозък може да засегне и функцията на червата и пикочния мехур (частично или пълно изпускане). Последно се засяга усещането за дълбока болезненост.

Най-често дисковите хернии възникват между гръдната и поясната част на гръбначния стълб, въпреки че те също могат да възникнат и в шийната област. Последният вариант, често причинява парализа без силна болка или пък силна болка, без парализа. Ако парализа засяга четирите крайника, изпадането на диска е в шийната област. Поради начина, по който са подредени нервните пътища в гръбначния мозък, шийните дискови хернии могат да влошат първо функцията на задните крака или дори да засегнат само тях.



Колко бързо дегенерира и изпада дискът ?

Дегенерацията на диска настъпва относително бавно- в продължение на седмици и месеци. Кучето понякога изпитва болка и не желае да се движи. Самата дискова херния обикновено се развива много бързо. При някои кучета се получава рязка парализа в рамките на час. Колкото по-бързо и тежко е началото, толкова по-голяма е необходимостта от бърза, понякога спешна, ветеринарна помощ.



Как се диагностицира дисковата херния?

Предполагаемата диагноза се поставя въз основа на анамнезата за болка в областта на шията или гърба, некоординираност при ходене или парализа, без история на травма. Клиничният преглед обикновено е доста категоричен дали проблемът идва от гръбначния мозък. Друг важен фактор е породата на пациента. Ако кучето е една от предразположените породи, диагнозата е още по-вероятна.

В някои случаи, обикновената (нативна) рентгенова снимка може да помогне за локализиране на проблема, но резултатите може да са подвеждащи. Нормалният, а често и дегенериралият диск, са рентгено-негативни (невидими). Само ако диска е минерализиран ще се открие с нативна снимка. За съжаление често се наблюдават калцифицирали дискове без дискова херния (асимптоматични). Тази комбинация може да доведе до неправилно локализиране на проблема. Изисква се сериозен опит за точна интерпретация на този тип рентгенови снимки, а дори и в ръцете на специалист диагноза може да бъде под съмнение. За получаване на добро качество на снимката обикновено се изисква пациентът да бъде напълно неподвижен, а това обикновено означава обща анестезия.

Когато пациентът има нужда от операция и нативната рентгенография не успее да открие проблема, се налага използване на по-усъвършенстван диагностични средства. Обикновено това означава, извършване на миелография, компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс.


Миелографията е инвазивна процедура и включва инжектиране на специален контраст около гръбначния мозък, докато кучето е под обща упойка. При рентгенографията с контраст гръбначния мозък се очертава добре. Прекъсване на контраста означава, че има притискане на мозъка. Image
ЯМР е най- ценния диагностичен метод (неинвзивен), но засега е с ограничено приложение в България. Предимството му е в качеството на образа (може и триизмерен).


Ами ако миелографията е нормална?

Целта на миелографията е да се локализира притискането върху гръбначния мозък. Ако тя е нормална,означава, че липсва притискаща лезия. Обикновено това означава, че операцията не е необходима и причината за парализата може да е една от следните диагнози:

Спинален шок. Това е временна загуба на неврологична функция, която обикновено се свързва с травма. Той възниква внезапно и наподобява сътресение на мозъка. Той може да остави трайни увреждания, но обикновено завършва с пълно оздравяване в рамките на няколко часа до няколко дни.

Фиброкартилагенозен емболизъм. При това заболяване, малко парченце дисков материал запушва един от кръвоносните съдове на гръбначния мозък. Вследствие на нарушеното кръвоснабдяване, сегмент на гръбначния мозък престава да работи, което води до парализа. Често, парализата е асиметрична: включва само един заден крак, или единият заден крак е по-силно засегнат от другия. Обикновено се очаква пълно възстановяване след няколко дни до седмици. Хирургичната намеса е излишна.

Дегенеративна миелопатия. При това нелечимо състояние постепенно настъпва парализа, която започва с влачене на задните крака по време на ходене. Това влачене ("knuckling over") води до износване на ноктите на краката. Заболяването се развива за няколко седмици или месеца преди да настъпи пълна парализа. Характерно е за големи породи кучета, особено немски овчарки. За съжаление липсва ефективно лечение за тази миелопатия и когато парализата причини загуба на контрол при уриниране и дефекация единственият избор е евтаназията.

Задължително ли е всички дискови хернии да се лекуват оперативно?

Не е задължително. Лечението се основава на степента на заболяването.

Първа степен се характеризира с лека болка и обикновено се самоограничава до няколко дни. Втора степен причинява умерена до тежка болка. При трета степен се получава частична парализа (пареза) и некоординация в движенията. При четвърта степен има парализа (невъзможност за изправяне), но със запазена дълбока чувствителност. Най-тежката, пета степен се характеризира с пълна парализа и липса на дълбока чувствителност. Преминаването от една в друга степен може да се случи в рамките на час или ден.

Кучета с до трета степен дискова херния обикновено се лекуват с противовъзпалителни, болкоуспокояващи средства и стриктно ограничение на активността. Медикаментите, предписвани за заболяването включват нестероидни противовъзпалителни средства (карпрофен, мелоксикам, deracoxib, и т.н.) или кортикостероиди, като преднизолон или дексаметазон. Последните могат да имат някои странични ефекти (като повишен апетит, жажда, уриниране и др), но използването им в ниски дози, за кратък период от време често намалява болките. Някои кучета се повлияват добре от лечение с мускулни релаксанти. Ако болката е силна и не се контролира адекватно с изброените лекарства, различни опиоидни аналгетици могат да помогнат.

Важно е пациента да не се лекува с обезболяващи средства ако не може да се осигури стриктно обездвижване! Ако усещането за болка се подтисне, а кучето е много активно лесно се стига до катастрофални последици- пълно изпадане на дисковия материал! Чувството за болка е важно за самоограничаване на движенията. Продължителността на обездвижването варира между различните кучета, но обикновено е около 2-3 седмици.

За съжаление в България, много ветеринарни практики лекуват дисковите хернии единствено консервативно, независимо от клиничните признаци на пълна парализа и тежката степен на неврологичен дефицит. Вместо пациентът да се препрати за неврохирургична операция се изписва по схема препарата НИВАЛИН, който подчертаваме: няма никакъв доказан положителен ефект при компресия на гръбначния мозък (използва се само при локални възпаления на нерви). В някои случаи забавянето на хирургичното лечение води до необратими промени и понижава шанса за възстановяване на мозъчната проводимост (виж по долу).

Оперативно лечение се обсъжда в случаи, при които консервативната терапия не води до желания ефект (повече от 5-7 дни) или ако се установи влошаване на неврологичния статус. Пациенти с тежък неврологичен дефицит (четвърта степен) категорично изискват операция, макар че малък процент могат да се възстановят и без нея. Кучета с най-тежката, пета степен трябва не просто да се оперират, a хирургичната терапия е спешна! Колкото по– рано се извърши операцията, толкова по-добра е прогнозата. Ако въобще е възможно, операцията на такива пациенти трябва да се осъществи в рамките на първите 24 часа от появата на парализата.

Един по-сложен проблем е терапията на кучета, с често повтарящи се леки признаци. Разбира се, консервативната терапия може да се повтори, ако е била ефективна при лечение на предишните епизоди. Лошата новина е, че повтарящите се признаци обикновено се дължат на един проблемен диск, чието изпадане може да прогресира с времето. Този диск е като бомба със закъснител, и има вероятност да изпадне внезапно и да причини остра парализа. Ето защо, ако кучето изпитва признаци на болки в шията или в гърба и има неврологичен дефицит за 3-ти или 4-ти път, може би е време да се помисли за операция. Имайте предвид също, че тежестта на симптомите не винаги е пряко свързана с това колко дисков материал е изпаднал. Някои кучета, които са напълно парализирани, не се повлияват от операция, тъй като дисковия материал е малко, но енергията, с която гръбначния мозък е увреден може да е била твърде голяма. От друга страна, при много кучета с признаци само на болка се открива голямо количество притискащ материал. Това е възможно , тъй като при постепенно развило се притискане, гръбначния мозък има способността да се адаптира и функционира нормално (до определен момент). Поради това куче, което е с леки, но повтарящи се признаци може да има доста голяма дискова херния и операцията би била ефективна както в краткосрочен, така и в дългосрочен план.



Каква е целта на операцията?

Целта на операцията е да се премахне притискането на гръбначния мозък, преди настъпването на необратими промени в него.
Най-често операцията се състои в декомпресия (намаляване на налягането) чрез създаване на “прозорче” в костната стена на прешлена, което осигурява достъп до гръбначния мозък- така наречената хемиламинектомия или вентрален слот. Това “прозорче” дава възможност за отстраняване на дисковия материал и декомпресия на мозъчната тъкан.
Неврохирургичните операции са сложни и изискват специално оборудване, обучение и умения. Повечето общо практикуващи ветеринарни лекари не извършват тези операции, и вместо това могат да препратят пациента за операция към специалисти в областта на ветеринарната неврология. Операциите на кучета с дискови хернии могат да бъдат много успешни; повечето пациенти ще ходят и водят нормален начин на живот, дори след като са били напълно парализирани.
Каква е успеваемостта при лечение на дисковите хернии с или без операция?
Възстановяване без хирургия Възстановяване с хирургия

II степен: до 1 седмица 80-90%; С хирургия - 90-95%

II степен: над 1 седмица; 60-70%; С хирургия - 90-95%

III степен: 30-40%; С хирургия - 85-95%

IV степен: до 3 дни <25%; С хирургия - 85-95%

IV степен: над 3 дни <20%; С хирургия - 60-70%

V степен: до 24 часа <5%; С хирургия - 50%

V степен: над 24 часа <5%; С хирургия - 20%



Възможно ли е кучето ми да бъде по-зле след операцията, отколкото преди нея?

Почти винаги кучета, които са оперирани в задната част на гръбначния стълб не са по-зле след операцията, освен ако увреждането на гръбначния мозък не е прогресирало заради изпадналия диск. Пациенти с операция в областта на врата могат да покажат повишена куцота с единия или двата предни крака. Това се свързва с манипулациите около гръбначния мозък, които се правят по време на операцията. Болката може да се задържи за няколко дни, но това обикновено е временно. Подобряване би трябвало да е постепенно до пълно възстановяване.



Кога ще разберем дали операцията е успешна?

След операцията, вашият ветеринарен лекар се надява да постигне две неща. Първо, кучето трябва да се възстанови нормално, без усложнения от анестезията. На второ място, изпадналият диск трябва да се локализира и да се освободи натиска върху гръбначния мозък. Възстановяването на ходенето и изчезването на болката могат да отнемат от няколко дни до 6 седмици, така че успехът на интервенцията не може да се определи веднага.


Когато кучето ми може да се прибере вкъщи?

Обикновено след операцията, вашето куче ще бъдат хоспитализирано за 1 до 7 дни. При парализирано куче контролът над пикочния мехур и червата често са загубени, така че е най-добре да се изчака възвръщане на този контрол, преди изписването на пациента. Желателно е хоспитализацията да не надвишава седмица, тъй като възстановяването отчасти зависи от упражненията вкъщи и стимулиране на пациента да ходи. Тъй като стимулацията е толкова важна част от процеса на възстановяване, посещенията от собствениците се препоръчват още на другия ден след операцията.

Ако пациентът е бил парализиран преди операцията, вероятно е той да не е в състояние да ходи, при изписването от клиниката. Ветеринарният лекар трябва да даде подробни инструкции за по нататъшните процедури. За кучета, които са парализирани, грижите обикновено включват: даването на медикаменти, физиотерапия, обща хигиена, както и подържане редовно изпразване на пикочния мехур.


Физиотерапията може да включва такива неща, като сгъване и разгъване на парализирани крайници, масаж на мускулатурата, хидротерапия, както и помощ при ходене чрез кърпа под задната част на тялото.
Кучета с парализа обикновено имат и проблеми с инервацията на червата и пикочния мехур. В повечето случаи, се наблюдава тенденция за задържане на урината, което може да доведе до дискомфорт, увреждане на стената на пикочния мехур и инфекция. Собствениците могат да бъдат инструктирани да помагат на кучето като притискат корема и помагат за изпразване на пикочния мехур. След като кучето възстанови волевото движението на крайниците (дори да не може да се изправя), инконтиненцията обикновено отзвучава. За щастие, повечето кучета не се нуждаят от помощ с движения на червата.


Възможно ли кучето ми да получи нова дискова херния?

Отговорът е да. Въпреки това, повече от 95% от дегенериралите дискове се стабилизиарт без операция. Така че шансът за вашето куче да се нуждае от втора операция е по-малък от 5%.


Възможно ли е кучето ми да остане парализирано?

За голямо съжаление някои кучета, независимо от най-добрите медицински грижи, остават постоянно парализиран вследствие на дисковата херния. Причината е липсата на възможност за регенерация в гръбначния мозък. Наранявания, които водят до сериозни увреждания на гръбначния мозък могат да бъдат необратими, независимо от лечението. Някои собственици чиито животни са постоянно парализирани, не задържащи урина в крайна сметка избират евтаназията като изход.

Други собственици могат да изберат да продължат грижата за любимците си. Докато животното не страда и може да му се осигури нормално качество на живот, това е едно хуманно решение. Такива животни могат да бъдат подпомагани от използването на устройство, наречено "К-9 количка", която е по същество е инвалидни количка за кучета. Кучетата се адаптират много добре към този начин на живот и могат да тичат и играят почти нормално.
Източник: http://www.animobg.com/index.php?option=com_content&task=view&id=141&Itemid=15

Кучешката бабезиоза (пироплазмозата) е важно, разпространено в целия свят трансмисивно заболяване, причинявано от хемопротозойни паразити от Род Babesia. Бабезиите предизвикват главно разрушаване на еритроцитите, като тежестта на заболяването може да варира от относително лека, до такава с фатален край. Въпреки, че хемолитичната анемия е отличителен белег на заболяването, има множество варианти на протичане, включващи усложнения в различни органи.

1.Етиология: / Кучета /

Причинителите при бабезиозата по кучетата в нашата страна са два протозойни паразита – Babesia canis и Babesia gibsoni .

B.canis е крушовиден микроорганизъм с големина 2.4 х 5 µ m. , който се среща самостоятелно или по двойки в еритроцитите. Има широко географско разпространение, включващо по-голямата част от Южна Европа, Азия, Северна, Централна и Южна Америка. фигура 1.

/ Котки / Котешката бабезиоза не е така широко проучена, както тази при кучетата. Babesia felis е малка, силно патогенна – описани са заразявания при домашните котки предимно в Южна Африка и Судан.

2. Епизоотология:

Естествени гостоприемници на Babesia canis са кучето, вълка и чакала. Заболяването е типична трансмисивна инфекция – преносителите са кърлежи от видовете Rh.sanguineus.

Бабезиозата се предава чрез ухапване от заразените иксодидни кърлежи (Род Ixodes) . Възрастните женски кърлежи предават инвазията и трансовариално. След като бабезиите преминат в огранизма на гостоприемника, те атакуват еритроцитната мембрана и я преминават чрез ендоцитоза. Кърлежите се инфектират при поглъщане на мерозоити при кръвосмучене от заразено животно.

3.Патогенеза: след инфекцията, гостоприемника обикн. генерира имунен отговор. Имунната система изглежда не е в състояние напълно да елиминира инвазията и заразените животни остават хронични носители на паразита. Лош хуморален имунен отговор се среща по-често при млади кучета – под 8 месеца. Трансплацентарното предаване може да доведе до раждането на слаби и силно анемични кученца. Диагностициран е случай на трансплацентарно предаване на 36-тия час от раждането на кученце, родено от серопозитивна за бабезия майка. Нивото на хематокрита при кученцето е било много по-ниско от нормалните му стойности.

Факторът гостоприемник, като възрастта на животното, имунният отговор генериран срещу паразита или кърлежа преносител също е от значение. Заразените еритроцити водят до появата на антитела, благодарение на които тези еритроцити се отстраняват чрез мононуклеарна фагоцитоза. Спленектомията прави анемията и паразитемията по-тежки.

Тромбоцитопения се наблюдава при много от случаите на бабезиоза, като може да се дължи на имуно или коагулопатии. Нарушенията в кръвосъсирването не се срещат често при кучето. Въпреки това дисеминираната интраваскуларна коагулация / DIC/ , могат да се явят като разрушителни усложнения при тежките форми на кучешка бабезиоза причинена от Babesia canis rossi . Тъканната хипоксия е важен фактор за много от клиничните признаци, предизвикани от най-патогенните щамове бабезия. Причините за възникване на хипоксия са – анемия, шок, хемостаза, паразитни увреждания на хемоглобина и намалена способност на хемоглобина да пренася кислорода при кучета с бабезиоза. Хипоксията се счита за по-важна от хемоглобинурията при увреждането на бъбреците при експериментално заразени кучета. Млечната киселина идважа от тъканната хипоксия се счита за основната причина за метаболитната ацидоза, която се развива при животните с бабезиоза.


фиг. 2 B.gibsoni е по-малка (1 х 3.2 µ m) , с полиморфна форма и обикн. се среща самостоятелно в еритроцитите

Заразяване и протичане на
болестта

Усложнения, предизвикани от болестта


| Панлевкопения при котка | моноцитна ерлихиоза при куче | |тромбемболизъм при котка | |злокачествено образувание | бабезиоза | дирофилариоза | Endometrial venous aneurysm | 4. Клиника: / Кучета /

Общи признаци /основни симптоми/

Бабезиозата може да протече в свръхостри, остри, хронични и субклинични форми. Острото протичане се характеризира с треска, летаргия и остра анемия, докато свръхострото е с обширни тъканни увреждания и се среща по-рядко.

Острите клинични признаци са характерни за началния стадии на инвазия с Babesia gibsoni и по-вирулентните щамове на Babesia canis. Акутното заболяване се характеризира с анорексия, хемолитична анемия, тромбоцитопения, увеличени лимфни възли, увеличен далак. Анорексията, летаргията и повръщането са доста често срещани признаци. Повечето от смъртните случаи са при малки кученца или при възрастни заразени с B.gibsoni, но при голям процент от животните болеста се поддава на лечение при правилно и навременно третиране.

Имуно-медиираната хемолитична анемия ( IMHA) и системният Lupus erythrematosus, са първите болести от които трябва да се отдиференцира тази форма на бабезиоза.

Хроничното протичане на бабезиозата е с не толкова ясни клинични изяви.

Babesia gibsoni – типичните клинични признаци на инфекция с B.gibsoni са интермитиращата треска, бледи лигавици, понижен апетит и загуба на телесния тонус. При лабораторните изследвания могат да се наблюдават ниска степен на компенсирана хемолитична анемия и тромбоцитопения. Хроничната форма на заболяването е често наблюдавана, особено в САЩ. Кучетата развиват лека треска, бледи лигавици, спленомегалия, хепатомегалия, увеличени лимфни възли и летаргия.

Бабезиозата при кучетата може да се раздели на усложнена и неусложнена. Неусложнената протича с ясни клинични признаци на съответната инфекция.

Неусложнена – протичането и тежестта на заболяването зависят от вирулентността на причинителя и от имунологичното състояние на гостоприемника (гостоприемниковата имунокомпетенция). Коинфекцията с други организми може да доведе до замъглена клинична картина и имуносупресия. Животните с неусложнена бабезиоза обикн. имат клинични признаци, свързани с остра хемолиза, включително повишена температура, анорексия, депресия, бледи лигавици, спленомегалия. Тази форма допълнително може да бъде класифицирана като лека, умерена или тежка, в зависимост от тежестта на анемията. Трябва да се има предвид, че леката неусложнена бабезиоза с напредъка на заболяването може да се превърне в усложнена, с тежка животозастрашаваща анемия.

Усложнена – клиничната проява на усложнената бабезиоза не може да се обясни лесно само като хемолитично заболяване. Развитието на много клинични и лабораторни нарушения често корелира с по-силна паразитемия. По-редките усложнения са стомашни разтройства, болки в мускулите, засягане на очите, сърцето, горните дихателни пътища ... Най-чести са данните за усложнения при Babesia canis rossi в Южна Африка.

Субклинично протичане – в някои кучешки популации субклиничните форми са често срещани. Например, много от хрътките в САЩ са серопозитивни по отношение на бабезиозата, но при възрастните кучета рядко се наблюдават клинични признаци.

B.canis рядко се открива в кръвни натривки от субклинични носители, което прави откриването на такива групи кучета много трудно без извършването на PCR тестове. Субклиничните носители не проявяват клинични признаци на бабезиоза, но въпреки това, макар и рядко те могат да имат симптоми, когато са подложени на стрес или са третирани с глюкокортикоиди.

/Котки/ Заразените котки обикн. са по-млади от 3г. и нямат породна и полова предразположеност. Те са летаргични, с анорексия, диария. Високата температура и иктеруса са чести признаци. Като основна причина за клиничните признаци се смята анемията. В повечето случаи заболяването протича хронично и признаците стават забележими едва в късната фаза от развоя на болестта. Котките обикн. привикват към анемията като се наблюдават само леки клинични изяви – заболяването може да се засили при стрес или съпътстващи заболявания. Усложненията на хемолитичната анемия включват хепатопатии, белодробен оток, бъбречна недостатъчност, признаци от страна на нервната система и вторични инфекции.

5. Диагноза: основната диференциална диагноза на остра неусложнена бабезиоза са хемолитичните случаи на паразитози, имуномедиирани и травматични еритроцитни нарушения. Клиничните патологични промени са неспецифични – основни хематологични нарушения са анемията и тромбоцитопенията, като честотата на тромбоцитопенията е по-висока от тази при кучетата с ерлихиоза.

Лека нормоцитна анемия обикн. се отбелязва в първите няколко дни след заразяването, като анемията след това става макроцитарна, хипохромна и болестта прогресира. Ретикулоцитозата е пропорционална на тежестта на анемията. Левкоцитните аномалии включват левкоцитоза, неутрофилия, лимфоцитоза и еозинофилия. Тромбоцитопенията обикн. е характерен признак на бабезиозата, независимо от това дали е налице и анемия. Биохимичните показатели в повечето случаи са нормални. Хипокалемия може да се открие при тежко протичащите случаи, но е неспецифична, защото може да се дължи и на други фактори – намален прием на калии. Кучетата с лека и тежка бабезиоза имат ниски нива на тотален протеин и албумин, албумин/глобулиново съотношение и α-глобулинови нива. Азотемията и метаболитната ацидоза са чести при животни с тежка интраваскуларна хемолиза, което допринася за по-тежкото протичане и по-високата смъртност. Силно засегнатите животни имат висои серумни трансаминази и алкална фосфатаз, както и повишени нива на билирубин. При неанемичните кучета може да има тежка азотемия, електролитен дисбаланс, а в някои случаи и левкопения.

/Котки/ - при котешката бабезиоза причинена от Babesia felis , анемията е типична макроцитарна, хипохромна и регенеративна. Котките са с повишени чернодробни ензими и общ билирубин.

Микроскопско изследване – окончателната диагноза на бабезиозата, се поставя при откриването на паразитите в засегнатите еритроцити, откриване на бабезиозна ДНК, извлечена от заразени еритроцити или при положително серологично изследване. Babesia canis са голем, с крушовидна форма, разположени поединично или на двойки. Паразитемията често е слаба при кучета заразени с Babesia canis , което прави наложително изследването на кръвни натривки да е задълбочено и продължително. При инфекция с Babesia canis , кръвта взета от периферните капиляри от върха на ухото или от нокътното легло може да даде по-високи концентрации на заразени клетки.

Въпреки, че опаразитените еритроцити може да са много при животните с остра бабезиоза, те рядко са очевидни при хроничните и субклиничните инфекции. Правилната оценка на кръвни натривки е бавна и изисква значително време и опит от страна на ветеринарния лекар.

Серологични тестове – поради трудностите при откриване на бабезиозата, особено при хроничните и субклиничните носители имунодиагностиката може да се използва за откриване на заразоносителите. Серодиагностиката се е доказала като надежден метод за откриване на паразитозата, когато тя е налице достатъчно дълго, за да има изграден имунен отговор. Разработени са бързи ELISA тестове с висока чувствителност и голямо практическо приложение.

лечение -беренил,имидокоарб,кръвопреливане(перфектно е при възможност),сърдечни,симптоматично лечение

възтановяването е тродно зощото се увежта чд ,от което следва че се нарушават неговите функции,понижена детоксикация,нарушен синтез на белтъци

атрофия на бабреци, миокард и др